Марияна Лазарова

Заглавието е метафора на хибридното, интелектуално и антизрелищно британско игрално кино от края на 20. век с афинитет към егалитаризма, минимализма на „малката форма”, архетипната образност и хедонизма. В него триумфира експанзивната младежка контракултура с присъщата си непоносимост към авторитети, власт и клишета.